НАРЕДБА No 28 за условията и реда за производство на дивеч във фермерни условия и полусвободно развъждане

9 години 5 месеца ago #1001 от valioba

  • Administrator
  • Administrator

  • Мнения: 376
  • Карма: 1
  • Thank you received: 1

  • Пол: Мъж
  • Дата на раждане: 10 Окт 1986
  • Чл.1. С тази наредба се определят изисквания за предотвратяване и намаляване замърсяването на околната среда с азбест с цел опазване на околната среда и човешкото здраве.
    Чл.2. Лицата, които извършват дейности, свързани с употреба на азбест и/или работа с азбестосъдържащи продукти, са длъжни да осигурят мерки за предотвратяване и намаляване при източника на азбестови емисии във въздуха и водната среда и на азбестосъдържащи твърди отпадъци.
    Чл.3. Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за производство на азбест и на продукти на азбестова основа се разрешава след издаването на комплексно разрешително съгласно глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
    Чл.4. (1) Лицата, които извършват дейности, свързани с употреба на азбест, осигуряват спазването на нормата за допустими емисии на азбест в атмосферния въздух съгласно чл.21, ал.1, т.1 от Наредба No 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации на отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ,бр.51 от 1998 г.) и изискванията на най- добрите налични техники.
    (2) Измерванията на прахови емисии за определяне спазването на нормата за допустими емисии по ал. 1 се извършва по реда на Наредба No 6 от 1999 г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ,бр.31 от 1999 г.).
    (3) Определянето на азбеста в праховата емисия се извършва съгласно приложение No 1. Когато данните, получени при използването на други методи или процедури, са еквивалентни на тези, получени чрез методите по приложение No 1, компетентният орган допуска използването им.
    (4) В срок две години от датата на започване на дейности по чл.2 емисиите на азбест в атмосферния въздух от отделните източници се определят не по-малко от един път на всеки 6 месеца. Когато измерените концентрации на азбест не варират, след изтичане на двугодишния период честотата на измерванията може да бъде редуцирана.
    (5) В случаите, когато емисиите на общ прах не превишават нормата за допустими емисии на азбест по ал.1, определянето на азбеста в емисията не е задължително.
    Чл.5. (1) Лицата по чл.2 са длъжни да рециклират азбестосъдържащите отпадъчни води, получени при производството на азбестоцимент.
    (2) Компетентният орган може да разреши обезвреждането на азбестосъдържащите отпадъчни води по друг начин, осигуряващ опазването на водата, въздуха и почвата от замърсяване с азбест, когато лицата по ал.1 докажат икономическата неизгодност на рециклирането.
    (3) Компетентният орган за издаване на комплексно разрешително по глава седма, раздел II от ЗООС в разрешителното определя количеството на заустваните отпадъчни води, както и количеството на неразтворените вещества, изпускани с отпадъчни води за тон продукция.
    (4) Лицата по чл.2 са длъжни да рециклират отпадъчните води, получени от производството на азбестова хартия и картони.
    (5) Заустването на отпадъчни води по ал.4 се допуска само при извършване на рутинно почистване и поддръжка на предприятието. В тези случаи концентрацията на неразтворени вещества в отпадъчните води не трябва да превишава 30 mg/dm3.
    (6) Вземането на проби и определянето на концентрацията на неразтворени вещества в отпадъчни води, съдържащи азбест, се извършва съгласно приложение No 2. Когато данните, получени при използването на други методи или процедури, са еквивалентни на тези, получени чрез метода по приложение No 2, компетентният орган допуска използването им.
    Чл.6. (1) Работата с азбестосъдържащи продукти, водеща до отделянето на азбестови влакна или прах, се извършва по начин, който не допуска замърсяване на околната среда.
    (2) Разрушаването на сгради, структури и инсталации, съдържащи азбест, както и отстраняването на азбест или азбестосъдържащи материали, водещи до отделянето на азбестови влакна или прах, се извършва по реда на Наредба No 1 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа (ДВ,бр.32 от 2003 г.) след предварително съгласуване на мероприятията за опазване на околната среда със съответните ХЕИ и РИОСВ, на чиято територия се намира обектът.
    Чл.7. Съхраняването, транспортирането и обезвреждането на отпадъци, съдържащи азбестови влакна или прах, се извършва от лица, притежаващи разрешение по чл.37 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн.,ДВ,бр.86 от 1997 г.; изм.,бр.56 от 1999 г.; изм. и доп.,бр.27 от 2000 г.; доп.,бр.28 от 2000 г.) или комплексно разрешително по глава седма, раздел II от ЗООС при спазване на следните изисквания:
    1. предотвратяване отделянето на азбестови влакна или прах в атмосферния въздух, както и разливането на течности, съдържащи азбестови влакна;
    2. отпадъците, съдържащи азбестови влакна или прах, се депонират на депа, изградени съгласно изискванията на Наредба No 13 от 1998 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци (ДВ,бр.152 от 1998 г.) и се третират, опаковат или покриват по начин, предотвратяващ отделянето на азбестови частици в околната среда.

    Допълнителна разпоредба
    § 1. По смисъла на тази наредба:
    1. "азбест" са следните влакнести силикати: крокидолит (син азбест), актинолит, антофилит, хризотил (бял азбест), амозит (кафяв азбест), тремолит;
    2. "азбестова суровина" е продуктът, получен от първично разтрошаване на азбестова руда;
    3. "употреба на азбест" са дейности, които обхващат работа с количество, по-голямо от 100 kg азбестова суровина на година, и са свързани със:
    а) производството на азбестова суровина и/или
    б) производството и промишленото дообработване на следните продукти от азбестова суровина: азбестоцимент или азбестоциментови продукти, азбестови фрикционни материали, азбестови филтри, азбестотекстил, азбестова хартия и картони, азбестови черупки и свързващи елементи, изолационни и укрепителни материали, азбестови подови покрития, азбестови пълнители;
    в) процесите, директно свързани с добив на руда, не са "употреба на азбест";
    4. "работа с азбестосъдържащи продукти" са дейности извън изброените в т.3, при които се отделя азбест в околната среда.

    Преходни и заключителни разпоредби
    § 2. Наредбата се издава на основание § 5 от Закона за чистотата на атмосфервия въздух (ДВ,бр.45 от 1996 г.) във връзка с чл.117 от Закона за опазване на околната среда (ДВ,бр.91 от 2002 г.), чл.135, т.13 от Закона за водите (ДВ,бр.67 от 1999 г.) и чл.15 и 37 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ДВ,бр.86 от 1997 г.).
    § 3. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на околната среда и водите.
    Министър: Д. Арсенова

    Приложение No 1 към чл.5, ал.3

    Вземане на проби и определяне на азбест в прахови емисии
    I. Гравиметричен метод
    1. Този метод позволява измерването на общото количество прах, емитирано от източника, като вниманието в случая трябва да бъде насочено към концентрацията на азбест в праха. Тя се определя чрез изчисление. В случаите, когато не са провеждани периодични измервания на концентрациите на азбест в емитирания прах, пределно допустимите нива на азбест съгласно чл.21, ал.1, т.1 от Наредба No 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации на отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ,бр.51 от 1998 г.), се отнасят към общата прахова емисия.
    2. Процедурите за пробовземане и измерване при определяне на общото емитирано количество прах са съгласно глава трета от Наредба No 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (обн.,ДВ, бр.31 от 1999 г.; изм. и доп.,бр.52 от 2000 г.) при отчитане спазването на изискванията на глави четвърта и пета от наредба No 6.
    3. Изборът на сечение от газопровода, в което ще се провежда измерването, основните изисквания към пробовземната процедура и апаратура, броят на точките за пробовземане и последователността при провеждане на измерването, продължителността на пробовземането и изчисляване съдържанието на прах са съгласно БДС 17.2.4.02 - 78 (Опазване на природата. Атмосфера. Показатели за качествата на емисиите. Метод за определяне съдържанието на прах).
    4. Вид пробовземен филтър
    4.1. Избира се филтър, подходящ за техниката на анализ. За гравиметричния метод се препоръчват стъкловлакнести филтри.
    4.2. Препоръчва се най-малко 99 % задържаща способност, определена с помощта на DOP теста с използване на аерозол с частици 0,3 µm в диаметър.
    II. Метод за броене на влакна
    1. Когато се използва процедурата за броене на влакна с цел установяване на съответствие с изискванията на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба No 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации на отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, се използва фактор на превръщане от 2 влакна/ml в 0,1 mg/m3 за азбестов прах.
    2. Като влакно се определя всяка частица с дължина, по-голяма от 5 µm, диаметър, по-малък от 3 µm, и отношение дължина/диаметър, по-голямо от 3/1, която се наблюдава чрез фазовоконтрастна светлинна микроскопия при използване на следния метод:
    2.1. Целият филтър или част от него се поставя на предметно микроскопско стъкло, обезцветява се чрез ацетон-триациновия метод и се покрива с покривното стъкло.
    2.2. За преброяване на влакната се използва бинокулярен микроскоп със следните принадлежности:
    - кохлерово осветление;
    - Аббе или ахроматичен фазовоконтрастен кондензор в централното фокусно пространство; фазовоконтрастното центриране трябва да е независимо от кондензноцентриращия механизъм;
    - фазовоконтрастен ахроматичен обектив с числена апертура 0,65 до 0,70, увеличение 40 пъти и фазово-рингова абсорбция в границите 65 до 85 %;
    - 12,5 пъти компенсиращи окуляри (увеличение 12,5 пъти), като най-малко единият от тях трябва да позволява вмъкване на окуляр микрометър и да е фокусиращ тип;
    - Уолтън-Бекет окулярен микрометър с диаметър 100 микрометра ± 2 микрометра;
    2.3. Микроскопът се юстира според изискванията на производителя, а разделителната способност се определя чрез използване на "фазовоконтрастен тестов препарат" до 5-и код на AIA тестовия препарат и до 5-и блок на HSE/NPL марка 2 тестов препарат - трябва да са видими при добре юстиран микроскоп. Тази процедура се извършва всеки ден при започване на работа.
    2.4. Влакната в пробите се броят при спазване на следните правила:
    - броимо влакно е всяко влакно, отнасящо се до т.2, което не докосва частица с максимален диаметър, по-голям от 3 микрометра;
    - всяко броимо влакно с два края, намиращи се вътре в окулярния микрометър, се брои като едно влакно; влакно, имащо само един край в окулярния микрометър, се брои като половин влакно;
    - видните полета, ограничени от окулярния микрометър, се избират рандомизирано от ефективната (експонираната) повърхност на филтъра;
    - агломерати от влакна, които в една или повече точки на дължината си изглеждат цели и неделими, но в други точки се разделят в отделни нишки (разцепени влакна), се броят като отделни влакна, ако отговарят на описанието в т.2, като измереният диаметър отговаря на този на индивидуалната част, а не на разцепената;
    - в друг вид агломерати от влакна, в които индивидуалните влакна се докосват или пресичат едно друго (снопове), влакната се броят индивидуално, ако се различават достатъчно, за да се определи отговарят ли на описанието в т. 2, ако не се различават индивидуални влакна, отговарящи на дефиницията, снопът се разглежда като едно броимо влакно, ако взет като цяло той отговаря на описанието на т.2.
    2.5. Средният брой влакна във видното поле (окулярния микрометър на Уолтън Бекет) се изчислява чрез разделяне на преброените влакна на броя на изследваните видни полета. Ефектът от преброяване на маркировката на филтъра (тъй като филтърът е разграфен с линии) и на замърсяването му е приемлив при стойност под 3 влакна/100 видни полета и се проверява при изследване на бял чист филтър.
    Концентрацията на влакна във въздуха = (броят влакна за видно поле ? експонираната повърхност на филтъра)/(повърхността на видното поле ? обема на аспирирания въздух).
    3. Методът за броене на влакна трябва да отговаря на следните изисквания:
    3.1. Методът трябва да е приложим за измерване на концентрацията на броими влакна в емитирани газове.
    В случаите, когато не са провеждани периодични измервания на концентрациите на азбест в емитирания прах, пределно допустимите нива на азбест съгласно чл.21, ал.1, т.1 от Наредба No 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации на отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, се отнасят към общата прахова емисия.
    4. Процедурите за пробовземане и измерване при определяне на общото емитирано количество прах са съгласно глава трета от Наредба No 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, при отчитане спазването на изискванията на глава четвърта и пета от Наредба No 6.
    5. Изборът на сечение от газопровода, в което ще се провежда измерването, основните изисквания към пробовземната процедура и апаратура, броят на точките за пробовземане и последователността при провеждане на измерването, продължителността на пробовземането са съгласно БДС 17.2.4.02 - 78 (Показатели за качествата на емисиите. Метод за определяне съдържанието на прах).
    В допълнение периодът на пробовземане трябва да осигури съдържание между 100 - 600 броими азбестови влакна/mm2 в пробата върху филтъра.
    6. Вид пробовземен филтър.
    6.1. Избира се филтър, подходящ за техниката на анализ. За метода за броене на влакна се използват мембранни филтри (смесени естерно или нитратно целулозни) с номинален размер на порите 5 µm с отпечатани квадратчета и диаметър на диска 25 mm.
    6.2. Пробовземният филтър трябва да притежава най-малко 99 % задържаща способност по отношение на броимите азбестови влакна.
    7. Броене на влакна - методът е описан в т.II.

    Приложение No 2 към чл.6, ал.6

    Вземане на проби и определяне концентрацията на неразтворени вещества в отпадъчни води, съдържащи азбест
    Референтният метод за определяне концентрацията на неразтворени вещества в неутаена проба, изразено в mg/dm3, е филтруване през мембранен филтър с диаметър на порите 0,45 µm, изсушаване при 105 °С и претегляне.
    Определянето се извършва с възпроизводимост ± 5 % и точност ± 10 %.
    Пробите от отпадъчните води се взимат така, че да са представителни за замърсяването за 24-часов период.

    System.String[]

    Please Вход or Регистрация to join the conversation.

    Time to create page: 0.377 seconds