Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Обн. ДВ, бр.44 от 27.05.2005 г.

 Приета на 16 ноември 1972 г.

Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство.
Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, на нейната седемнадесета сесия, проведена в Париж от 17 октомври до 21 ноември 1972 година,
Отчитайки, че световното културно и природно наследство е заплашено все повече и повече от разрушаване не само вследствие традиционните причини на деградация, но и вследствие на развитието на обществения живот и на икономиката, които ги задълбочават чрез още по-увреждащи и разрушителни явления,
Отчитайки, че разрушението или изчезването на дадено културно и природно наследство представлява пагубна загуба за цялото човечество,
Отчитайки, че опазването на това наследство на национално ниво често е недостатъчно поради големите средства, от които се нуждае, и не стигащите икономически, научни и технически средства на страната, на чиято територия се намира въпросното наследство, което трябва да се опазва,
Напомняйки, че Уставът на Организацията предвижда запазването, напредъка и разпространението на знания, обезпечавайки опазването и защитата на световното наследство, и препоръчвайки на заинтересованите народи международни конвенции в тази насока,
Отчитайки, че съществуващите международни конвенции, препоръки и решения, благоприятстващи културното и природно наследство, показват какво представлява значението на опазването на това неповторимо и незаменимо наследство за цялото човечество, независимо на кой народ принадлежи,
Вземайки под внимание, че част от културното и природно наследство представлява изключителен интерес и се нуждае от опазване като елемент от световното наследство на цялото човечество,
Вземайки под внимание, че пред мащабността и сериозността на новите опасности, които застрашават културното и природно наследство имащо изключително световно значение, е наложително цялата международна общност да участва в опазването му посредством колективна взаимопомощ, която, не заменя действията на заинтересованата страна, а я допълва ефективно,
Вземайки под внимание, че е наложително по този повод да се приемат нови разпореждания под формата на конвенция, установяващи ефикасна система на колективна защита на културното и природно наследство от изключително световно значение, която система да бъде организирана постоянно, на базата на съвременни научни методи,
След като взе решение на своята шестнадесета сесия, че този въпрос ще бъде обект на Международна конвенция,
Приема на шестнадесети ноември 1972 год. настоящата Конвенция.

І. ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА КУЛТУРНОТО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО

Член 1
За целите на настоящата Конвенция под "културно наследство" се разбират:
- паметниците: архитектурни произведения, монументална скулптура или живопис, елементи или структури с археологически характер, надписи, пещери или групи елементи, които са от изключително световно значение от гледна точка на историята, изкуството и науката,
- ансамблите: групи от отделни или събрани конструкции, които, поради тяхната архитектура, поради тяхната идентичност, или тяхната интеграция в пейзажа, притежават изключително световно значение от гледна точка на историята, изкуството и науката,
- забележителните маста: човешки произведения или произведения, създадени съвместно от човека и природата, както и зоните, включително и археологичните забележителности, които притежават изключително световно значение от гледна точка на историята, естетиката или антропологията.
Член 2
За целите на настоящата Конвенция под "природно наследство" се разбират:
- естествените паметници, състоящи се от физични и биологични образования или групи от такива образования, които са от изключително световно значение от естетическа или научна гледна точка,
- геологичните и физиографични образования и строго определените зони, съставляващи ареала на застрашени животински и растителни видове, които са от изключително световно значение от научна гледна точка или от гледна точна на съхранението им,
- строго определените природни местности или зони, които са от изключително световно значение от научна гледна точка, от гледна точна на съхранението им или поради природни красоти.
Член 3
Всяка държава-страна по настоящата Конвенция трябва да определи и да
разграничи различните наследства, разположени на нейна територия, съгласно членове 1 и 2 по-горе.

ІІ. НАЦИОНАЛНА И МЕЖДУНАРОДНА ЗАЩИТА НА КУЛТУРНОТО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО

Член 4
Всяка държава-страна по настоящата Конвенция, признава, че задължението да осигури идентификация, защита, съхраняване, популяризация и предаване на бъдещите генерации на културното и природно наследство, визирано в членове 1 и 2 и разположено на нейната територия, се възлага преди всичко на нея. Тя трябва да се стреми да действа максимално както с наличните си ресурси, така и обратно посредством международна помощ и сътрудничество, които може да ползва, а именно във финансово, художествено, научно и техническо отношение.
Член 5
За да осигурят защита и достатъчно ефикасно съхранение, както и възможно най-активна популяризация на културното и природно наследство, разположено на тяхната територия, при условия, съответстващи на всяка страна, държавите - страни по настоящата Конвенция, ще се стремят по възможност:
(а) да провеждат обща политика, целяща да придава на културното и природно наследство определена функция в обществения живот, както и да включват охраната на това наследство в програмите на общото планиране;
(b) да учредяват на тяхна територия, там, където не съществуват, една или повече служби за защита, съхранение и популяризиране на културното и природно наследство, разполагащи със съответстващия персонал и средства, позволяващи изпълнение на възложените им задачи;
(c) да разработват научни и технически разработки и да усъвършенстват методите на интервенция, които позволяват на дадена страна да се изправи срещу опасностите, които заплашват нейното културно или природно наследство;
(d) да предприемат адекватни юридически, научни, технически, административни и финансови мерки за идентификация, защита, съхранение, пропагандиране и съживяване на това наследство; и
(е) да благоприятстват създаването на национални или регионални центрове за подготовка в областта на защитата, съхранението и пропагандирането на културното и природно наследство, с цел да се поощряват научните изследвания в тази област.
Член 6
1. Отнасяйки се с цялото уважение към суверенитета на държавите, на чиято територия се намира културното и природно наследство, визирано в членове 1 и 2, и без накърняване на правата, предвидени в националното законодателство по повод на така нареченото наследство, държавите – страни по настоящата Конвенция, признават, че то представлява световно наследство, за защитата на което цялата международна общност трябва да сътрудничи.
2. Държавите – страни по настоящата Конвенция, се задължават следователно и съгласно разпорежданията й да допринасят за идентификацията, защитата, съхранението и пропагандирането на културното и природно наследство, предвидено в параграфи 2 и 4 на член 11, ако държавата, на чиято територия се намира то, поиска това изрично.
3. Всяка една от държавите – страни по настоящата Конвенция, се ангажира да не предприема преднамерени мерки, които пряко или косвено могат да навредят на културното и природно наследство, предвидено в членове 1 и 2, което е разположено на територията на други държави – страни по настоящата Конвенция.
Член 7
За целите на настоящата Конвенция под наименованието международна защита на културното и природно наследство трябва да се разбира създаването на система на международно сътрудничество за оказване помощ на държавите – страни по настоящата Конвенция, в усилията, които полагат за опазване и идентификация на това наследство.

ІІІ. МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕН КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО

Член 8
1. При Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура се учредява Междуправителствен комитет за защита на културното и природно наследство от изключително световно значение, наречен "Комитет за световното наследство". Той е съставен от 15 държави – страни по настоящата Конвенция, избрани от държавите – страни по настоящата Конвенция, участнички в Генералната асамблея в редовни сесии на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Броят на страните-членки на Комитета ще бъде 21, започвайки от обикновената сесия на Генералната конференция, която ще последва влизането в сила на настоящата Конвенция за най-малко 40 държави.
2. Изборът на членове на Комитета трябва да осигури справедливо представяне на различните райони и култури по света.

3. На заседанията на Комитета може да присъства с право на съвещателен глас по един представител от Международния център за изследвания по съхраняването и реставрацията на културните ценности (Римски център), Международния център за паметниците и природните забележителности (ICOMOS) и на Международния съюз за опазване на природата и нейните ресурси (UICN), към които могат да се прибавят, по искане на държавите-членки, присъствали на редовни заседания на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, на представители на други междуправителствени или не правителствени организации, имащи сходни цели.
Член 9
1. Страните-членки на Комитета за световно наследство изпълняват своя мандат, считано от края на редовната сесия на Генералната конференция, на която са били избрани, до края на третата последователна редовна сесия.
2. Когато мандатът на една трета от членовете, назначени по време на първия избор, изтече в края на първата редовна сесия на Генералната конференция, след сесията, на която са били избрани, и мандатът на втората трета от членовете, посочени в същото време, изтече в края на втората редовна сесия на Генерална конференция, след тази, на която са били избрани. Имената на тези членове ще бъдат изтеглени чрез жребии от Председателя на Генералната конференция след първия избор.
3. Страните-членки на Комитета избират квалифицирани лица да ги представляват в областта на културното и природно наследство.
Член 10
1. Комитетът за световно наследство приема свой вътрешен правилник.
2. Комитетът може по всяко време да покани на своите заседания обществени или частни организации, както и частни лица за консултации по конкретни въпроси.
3. Комитетът може да създаде консултативни органи, каквито сметне за необходими за изпълнение на своите задачи.
Член 11
1. Всяка една от държавите – страни по настоящата Конвенция, представя, в рамките на своите възможности, на Комитета за световно наследство списък с паметниците от културното и природно наследство, разположени на нейна територия и подлежащи на вписване в списъка, предвиден в параграф 2 на настоящия член. Този списък, който не се счита за изчерпателен, трябва да съдържа документация относно местонахождението на въпросните паметници, и интереса, който представляват.
2. Въз основа на списъците, предоставени от страните, в изпълнение на цитирания по-горе параграф 1, Комитетът изготвя, обновява и разпространява под названието "списък на световното наследство" списък с ценностите на културното и природното наследство така както са дефинирани в членове 1 и 2 на настоящата Конвенция, който списък Комитетът счита, че притежава изключително световно значение в съответствие с установените от него критерии. Обновен списък трябва да бъде разпространяван поне веднъж на всеки две години.
3. Вписването на даден паметник в списъка на световното наследство може да се направи само със съгласието на заинтересованата страна. Вписването на даден паметник, разположен на територия, чиито суверенитет или юрисдикции са предмет на оспорване от няколко страни, не предрешава по никакъв начин правата на спорещите страни.

4. Комитетът съставя, обновява и разпространява, всеки път когато обстоятелствата го изискват, под името "списък на застрашеното световно наследство", списък на паметниците, фигуриращи в списък на световното наследство, за опазването на които са необходими значителни дейности и за които е поискана помощ в рамките на настоящата Конвенция. Този списък съдържа примерна оценка на дейностите. В този списък не могат да фигурират паметниците от културното и природно наследство, които са застрашени от конкретни и сериозни опасности, като заплахата от изчезване, дължащо се на ускорено разрушение, реализиране на мащабни обществени или частни проекти, бързото градско и туристическо развитие, разрушение вследствие промененото използване или промяна качествата на почвата, дълбоки алтерации по непознати причини, изоставяне по най-различни причини, избухнал или предстоящ въоръжен конфликт, стихийни бедствия и катаклизми, големи пожари, земетресения, свлачища, изригвания на вулкани, промяна нивото на водите, наводнения, приливи. Комитетът може във всеки момент в случай на спешност да направи ново вписване в списъка застрашеното световно наследство и да даде незабавна гласност на това вписване .
5. Комитетът определя критериите въз основа на които даден паметник от културното и природно наследство може да бъде вписан в единия или другия списък, съгласно параграфи 2 и 4 от настоящия член.
6. Преди да бъде даден отрицателен отговор на дадена молба за вписване в един от двата списъка, съгласно параграфи 2 и 4 от настоящия член, Комитетът се допитва до страната, на чиято територия са намира въпросният паметник на културното или природно наследство.
7. Комитетът, със съгласието на заинтересованите страни, съгласува и окуражава необходимите изследвания и проучвания за съставянето на списъците, упоменати в параграфи 2 и 4 от настоящия член.
Член 12
Фактът, че даден паметник от културното и природно наследство не е бил вписан в един от двата списъка, упоменати в параграфи 2 и 4 от член 11 в никакъв случай не може да означава, че той не притежава изключителна световна стойност поради различни причини от причините, изискващи вписване в тези списъци.
Член 13
1. Комитетът по световното наследство получава и проучва молбите за международна помощ, формулирани от държавите - страни по настоящата Конвенция, що се отнася до паметниците на културното и природно наследство, намиращи се на тяхна територия, които фигурират или подлежат на вписване в списъците, упоменати в параграфи 2 и 4 на член 11. Целите на тези молби могат да бъдат защитата, опазването, популяризацията или възстановяването на тези паметници.
2. Молбите за международна помощ в съответствие с параграф 1 на настоящия член биха могли да целят идентификацията на паметниците на културното и природно наследство, дефинирано в членове 1 и 2, когато предварителните проучвания са показали, че е оправдано те да продължат.
3. Комитетът решава каква насока да даде на тези молби, определя в случай на необходимост естеството и размера на отпуснатата помощ и издава заключения от свое име за необходимите съгласувания със заинтересованите правителства.
4. Комитетът определя реда по приоритет за своите интервенции. Той върши това, съобразявайки се с важността на паметниците, подлежащи на опазване за световното културно и природно наследство, за необходимостта от осигуряване на международна помощ за най-представителните паметници на природата или на архитектурата и историята на народите от целия свят и за спешността на работите, които трябва да се предприемат, за размера на ресурсите на страните, на територията на които се намират застрашените паметници и по-точно в каква степен биха могли да осигурят опазването на тези паметници със собствени средства.
5. Комитетът съставя, обновява и разпространява списък с паметниците, за които е отпусната международна помощ.
6. Комитетът решава за използването на средствата от създадените фондове в съответствие с член 15 от настоящата Конвенция. Той търси средства с цел да повиши ресурсите и предприема всичките необходими за това мерки.
7. Комитетът сътрудничи с международните, националните, правителствените и не- правителствените организации, преследващи аналогични цели с тези от настоящата Конвенция за изпълнението на своите програми и проекти. Комитетът може да се обърне към тези организации, в частност към Международния изследователски център за опазване и реставрация на културните паметници (Римски център), към Международния съвет за паметниците и забележителните места (ICOMOS) и към Международния съюз за опазване на природата и нейните ресурси (UICN), както и към други обществени или частни организации и частни лица.
8. Решенията на Комитета се вземат при мнозинство от две трети от присъстващите и гласуващите членове.
Член 14
1. Комитетът за световно наследство е подпомаган от секретариат, назначен от Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
2. Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, използвайки напълно услугите на Международния изследователски център за опазване и реставрация на културните паметници (Римския център), на Международния съвет за паметниците и забележителните места (ICOMOS) и на Международния съюз за опазване на природата и нейните ресурси (UICN) в областта на техните компетенции и на съответните им възможности, изготвя документацията на Комитета, дневния ред за неговите съвещания и осигурява изпълнението на неговите решения.

VІ. ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО

Член 15
1. Създаден е фонд за опазване на световното културно и природно наследство от изключително световно значение наречен "Фонд на световното наследство".
2. Фондът е съставен от целеви средства, съгласно разпорежданията на финансовия правилник на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
3. Ресурсите на фонда се състоят от:
(а) задължителни и доброволни вноски от държавите, страни по настоящата Конвенция;
(b) вноски, дарения или завещания, които могат да бъдат направени от:
(i) други държави,
(ii) Организацията на Обединените нации за образование, наука и
култура, другите организации от системата на Обединените нации и
по-точно Програмата за развитие на Обединените нации и други
междуправителствени организации,
(iii) обществени или частни организации, или частни лица;
(с) всички лихви върху ресурсите на фонда;
(d) сума от сборовете и постъпленията от мероприятия, организирани в полза на фонда и
(е) всички останали ресурси, разрешени от правилника, който ще изработи Комитетът за световно наследство.
4. Вноските към Фонда и другите форми на подпомагане за Комитета могат да се отпускат за цели, определени от самия комитет. Комитетът може да приема вноски, предназначени само за определена програма или за конкретен проект, при условие, че комитетът е взел решение за реализация и изпълнение на съответната програма или проект. Вноските към фонда не позволяват диктуване на някакви политически условия.
Член 16
1. Без да накърняват никоя доброволна вноска, държавите – страни по настоящата Конвенция се задължават да внасят редовно на всеки две години вноски във Фонда за световно наследство, чиито сбор, изчислен според еднакъв процент за всички държави, ще бъде утвърден от Генералната асамблея на държавите – страни по Конвенцията, на сесия на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Това решение на Генералната асамблея изисква болшинство на присъстващите и гласуващи страни, които не са подали декларация, съгласно параграф 2 на настоящия член. Задължителната вноска на държавите – страни по настоящата Конвенция, в никакъв случай няма да надхвърля 1% от тяхната обичайна бюджетна вноска за Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
2. Въпреки това всяка държава, съгласно член 31 или член 32 от настоящата Конвенция, може, в момента на депозирането на своите инструменти за ратификация, одобрение или встъпване, да декларира, че няма да бъде обвързана с разпорежданията на параграф (1) от настоящия член.
3. Всяка държава, страна по Конвенцията, депозирала декларацията, предвидена в параграф (2) на настоящия член, може по всяко време да изтегли така наречената декларация посредством нотификация от страна на Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Но изтеглянето на декларацията ще придобие действителен ефект за задължителната вноска, внасяна от съответната държава едва от датата на провеждане на следващата Генерална асамблея на държавите – членки.
4. За да може Комитетът ефикасно да предвижда своите дейности, вноските на държавите – страна по настоящата Конвенция, които са подали декларация съгласно параграф 2 от настоящия член, да бъдат внасяни редовно, но най-малко веднъж на две години, като не бъдат по-малки от вносната сума, която би следвало да внасят, ако са свързани с разпорежданията на параграф 1 от настоящия член.
5. Всяка държава – страна по Конвенцията, която закъснее при задължителното или доброволно плащане, що се отнася до текущата година и календарната година, която я е предшествала, не може да бъде избирана в Комитета за световно наследство, като това разпореждане не се прилага при първото приемане. Мандатът на такава държава, която вече е член на Комитета, изтича в момент на избори, предвидени в член 8, параграф 1 от настоящата Конвенция.
Член 17
Държавите – страна по настоящата Конвенция, предвиждат или благоприятстват създаването на национални, обществени и частни фондации или асоциации, имащи за цел да поощряват щедрите дарения за защита на културното и природно наследство, съгласно членове 1 и 2 от настоящата Конвенция.
Член 18
Държавите – страна по настоящата Конвенция, оказват помощ при международните кампании по събиране на средства, организирани в полза на Фонда за световно наследство под закрилата на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Те подпомагат събирането на тези средства от упоменатите в параграф 3, член 15, организации.

V. УСЛОВИЯ И НАЧИНИ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ПОМОЩ

Член 19
Всяка държава – страна по настоящата Конвенция, има право да поиска международна помощ за паметници от културното и природно наследство с изключително световно значение, намиращи се на нейна територия. Към молбата трябва де се представят, съгласно член 21, необходимите данни и документи, с които разполага и от които Комитетът има нужда, за да вземе решение.
Член 20
Съгласно разпорежданията на параграф 2 от член 13, алинея (с) от член 22 и член 23, международната помощ, предвидена от настоящата Конвенция, може да се предоставя само за паметници на културното и природно наследство, които Комитетът за световно наследство е решил или решава да впише в един от списъците, съгласно параграфи 2 и 4 на член 11.
Член 21
1. Комитетът за световно наследство определя процедурата по разглеждане на молбите за международна помощ, която трябва да отпусне, и уточнява подробностите, които трябва да фигурират в молбата, където трябва да бъдат описани: предвидената дейност, необходимите работи, оценка на стойността, спешността и причините, поради които ресурсите на страната-молител не й позволяват да посрещне всичките необходими разходи. Молбите трябва всеки път, когато е възможно, да бъдат придружени от експертно заключение.
2. Молбите за помощ, подадени за неотложни работи, които трябва да бъдат предприети незабавно поради стихийни бедствия или катастрофи, трябва да се разглеждат спешно и с предимство от Комитета, който трябва да разполага с резервни фондове, предназначени за подобни случаи.
3. Преди да вземе решение, Комитетът провежда изследвания и консултации, каквито сметне за необходими.
Член 22
Отпусната от Комитета за световно наследство помощ може да бъде под следните форми:
(а) изследване на художествените, научните и техническите проблеми, които поставят защитата, съхранението, популяризирането и възстановяването на културното и природно наследство, както е предвидено в параграфи 2 и 4 на член 11 от настоящата Конвенция;
(b) предоставяне на експерти, техници и квалифицирана работна ръка за обезпечаване на задоволително изпълнение на одобрения проект;
(с) подготовка на специалисти на всички нива в областта на идентификацията, защитата, запазването, популяризацията и възстановяването на културното и природно наследство;
(d) доставка на оборудване, което заинтересованата страна не притежава или не е в състояние да придобие;
(e) предоставяне на заеми с ниска лихва или такива, които могат да се погасяват дългосрочно;
(f) предоставяне на безвъзмездни субсидии при изключителни случаи и специална мотивация.
Член 23
Комитетът за световно наследство може да също така да предостави международна помощ на национални или регионални центрове за формиране на специалисти на всички нива в областта на идентификацията, опазването, съхранението, възстановяването и популяризирането на културното и природното наследство.
Член 24
Предоставената значителна помощ може да бъде предшествана само от подробни научни, икономически и технически изследвания. В тези изследвания е необходимо да бъдат използвани само най-напредналите методи и техники за опазване, съхранение, възстановяване и популяризиране на културното и природно наследство. Изследванията трябва да определят и начините, позволяващи рационалното използване на наличните ресурси в заинтересованите държави.
Член 25
По принцип, финансирането на необходимите дейности трябва само частично да се възлага на международната общност. Финансовото участие на държавата, ползваща се от международната помощ, трябва да представлява значителна част от средствата, отделяни за всяка програма или проект, правят изключение случаите, когато нейните ресурси не й го позволяват.
Член 26
Комитетът за световно наследство и държавата ползвател определят при сключването на споразумението всички условия, при които ще се осъществяват проекта или програмата, явяващи се предмет на предоставената международна помощ съгласно настоящата Конвенция. Държавата, получила международната помощ е длъжна съгласно условията, да продължи да опазва, съхранява и популяризира тези ценности, които са предмет на споразумението.

VІ. ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ

Член 27
1. Държавите страни по настоящата Конвенция се стремят, използвайки всички съществуващи средства, както и образователните и информационните програми, да укрепват уважението и привързаността на своите народи към културното и природно наследство, определено в членове 1 и 2 на Конвенцията.
2. Те се ангажират широко да информират обществеността за опасностите, които тегнат над това наследство, а също така и за мерките, които се предприемат в изпълнение на настоящата Конвенция.
Член 28
Държавите страни по настоящата Конвенция, които получават международна помощ съгласно прилаганата Конвенция предприемат необходимите мерки за да популяризират значението на наследството, което е получило тази помощ и ролята която е изиграла тази помощ.

VІІ. ДОКЛАДИ

Член 29
1. Държавите страни по настоящата Конвенция информират в докладите, които те представят на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура в установения от нея срок и форма, законодателните и регламентиращите положения, както и другите мерки предприети с цел изпълнението на настоящата Конвенция, а така също и за опита, придобит от тях в тази област.
2. Тези доклади се предоставят за сведение на Комитета за световно наследство.
3. Комитетът представя доклад за своята дейност на всяка редовна сесия на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.

VІІІ. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30
Настоящата Конвенция е изготвена на английски, арабски, испански, френски и руски, като всички пет текста имат еднаква сила.
Член 31
1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация или на приемане от държавите-членки на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, съобразно техните законодателни процедури.
2. Инструментите за ратификация или приемане ще бъдат депозирани при Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
Член 32
1. Настоящата Конвенция е открита за присъединяване на всяка страна не-член на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, поканена да членува от Генералната конференция на Организацията.
2. Присъединяването ще се извърши чрез представяне на инструмент за присъединяване до Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
Член 33
Настоящата Конвенция влиза в сила три месеца след датата на внасяне на двадесетия ратификационен инструмент, инструмента на приемане или на присъединяване, но само по отношение на страните, които са внесли своите съответни инструменти за ратификация, приемане или присъединяване на същата или предшестваща я дата. Тя ще влезе в сила за всяка следваща страна три месеца след депозирането на нейния инструмент за ратификация, приемане или присъединяване.
Член 34
Разпорежданията по-долу се прилагат спрямо държавите – срани по настоящата Конвенция, притежаващи централна или федеративна конституционна система:
(а) що се отнася до разпорежданията на тази Конвенция, чието изпълнение е предмет на централната или федералната законодателна дейност, то задълженията на централното или федералното правителство са същите като тези на страните-членки, които не са федерални държави;
(b) що се отнася до разпорежданията на тази Конвенция, чието приложение е предмет на законодателството на всяка държава, щат, провинция или кантон, които в съответствие с конституционната система на федерацията не задължават да се приемат законодателни мерки, федералното правителство трябва да уведоми компетентните власти на страните, щатите, провинциите или кантоните както за положителното си становище, така и за горните разпореждания.
Член 35
1. Всяка от държавите – страна по настоящата Конвенция, може да денонсира Конвенцията.
2. Денонсирането ще бъде нотифицирано писмено и представено на Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
3. Денонсирането влиза в сила 12 месеца от приемането на инструмент за денонсирането. То по никакъв начин не променя финансовите задължения до датата на влизане в сила на денонсирането.
Член 36
Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ще информира държавите – членки на Организацията и не членуващите държави, съгласно член 32, както и Организацията на Обединените нации за всички подадени инструменти за ратификация, приемане или присъединяване, посочени в членове 31 и 32, както и за предвидените в член 35 денонсирания.
Член 37
1. Настоящата Конвенция може да бъде преразгледана от Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Едно такова преразглеждане обаче ще свърже само държавите, които са станали страна по ревизираната конвенция.
2. В случай, че Конференцията приеме нова конвенция, преработваща цялата или частично настоящата Конвенция, и ако новата конвенция не съдържа други указания, настоящата Конвенция прекратява своето действие за ратификация, приемане или присъединяване от дата на влизане в сила на новата преработена конвенция.
Член 38
Съгласно член 102 от Хартата на Обединените нации настоящата Конвенция ще бъде вписана в Секретариата на Обединените нации по искане на Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
Изготвена в Париж, на двадесет и третия ден от месец ноември 1972 година, в два идентични екземпляра с подписите на Председателя на Генералната конференция, проведена на своята седемнадесета сесия и на Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, които ще бъдат подадени в архива на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, и чиито заверени копия ще бъдат предоставени на всички държави, съгласно членове 31 и 32, както и на Организацията на Обединените нации.

System.String[]

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Log in to comment