Иглолистна Растителност

Бяла мура - Pinus peuce

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

екологияБяла мура - Pinus peuce. Дърво с височина до 35, рядко 42 м.  Към горната граница на гората във високите части на планините по-виско - 10- 15 m и дори добива размерите на храст. Короната в млада възраст е теснопирамидалиа, а в зряла възраст силно се разширява. При свободно растящите дървета тя започва почти от основата на стъблото, но в насаждение се самоокастря на значителна височина. Кората в млада възраст (40-50 г.) е гладка, тъмнозелена или зеленикавовиолетова, след което се напуква плочковидно и става сиво-кафява. Иглите са по 5 в брахибласт. Те са дълги 5-7 cm, сиво-зелени и сравнително тънки. Брахпбластите са гъсто разположени по клонките, а иглите са слабо разперени. Напречното сечение на иглите е триъгълно, с изпъкнала външна страна. Младите шишарчици по време на цъфтеж са изправени, а след опрашването провисват надолу. През първата година достигат до 1-1,5 cm дължина. През втората година увеличават размерите си, като първоначално са зелени или зеленикавовиолетови и засмолени. Узрелите шишарки са дълги 8 15 cm. Те са цилиндрични, жълто -кафяви, със слабо изпъкнала и леко изкорубена към върха апофиза. Пънчето се намира на върха на апофнзата. Шишарките се разтварят през есента на втората година. Семето е с добре развито крилце.

 Бялата мура е ендемичен вид за Балканския полуостров. Нейният ареал се разделя от Вардарската долина на две части - източна и западна. Западната част обхваща планините Ком и Секерпца, източните планински части на Черна гора и планинския хребет; между Албания и Македония, като на юг достига до Лелистер, Нидже и Цена планина на границата между Гърция и Македония. В тази част на ареала си бялата мура се среша от 800 до 2300 m н.в. Източната част па ареала обхваща нашите планини Рила, Пирин, Западните Родопи, Средна Стара планина, Славянка и Витоша, където расте между 1400 и 2100 m н.в. По-големи насаждения образува у пас в Пирин и Рила, а в останалите планини са се запазили малки групи п о тделни дървета. Бялата мура изисква п ланински климат. Към почвените условия не е взискателна — расте както на силикатни, така и на варовити терени. Към богатството на почвата е средно взискателна. Тя е светлолюбива и студоустойчнва. Растежът в млада възраст е бавен - 3-годишните фиданки са с височина 15 cm, а 125-годишните - около 3 т. В началото развива дълбока коренова система, а впоследствие - смесена, поради дълбокото проникване на страничните корени. Fie страда от снеговали и ветровали.
Като декоративен вид бялата мура се използва слабо. Заради нежната и светлозелена конопа би следвало да се увеличи нейното участие за единични и грунтови засаждания при оформянето па планински обекти - почивни станции, горски домове, хижи и заслони. Може да намери приложение и за създаване на лесопаркови насаждения в зоната на естественото и разпространение у нас в чист вид или в смес с обикновения смърч, обикновената ела, белия бор и клека.

System.String[]

Log in to comment

Пълният отказ от вредните емисии ще струва на ЕС милиарди

Потъналата смърчова гора в Казахстан

Замърсяване на въздуха в цялата страна

Friends

10 съвета за опазването на океана