Риби

Дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss )

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Описание

пъстърваДъговата пъстърва, наречена така заради множеството петна с цвета на дъгата по кожата си, е основният европейски аквакултурен сладководен вид. С произход от Тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати тя е внесена в Европа в края на XIX век. Поради устойчивостта и бързото си развитие тя много бързо се оказва много подходяща за аквакултурата. Днес дъговата пъстърва се развъжда в почти всички европейски страни, по-специално в крайбрежните с умерен климат.

Тялото на пъстървата е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст се виждат ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен "мазен плавник". Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индовиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните-до 300г.

 

Разпространение и рзмножаване 

пъстърваПъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март- април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женаската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура-200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте-с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.

При размножаването по естествен път на дъговата пъстърва в Европа се наблюдават затруднения, тъй като женската не успява да мръсти през есента. Затова водните ферми поддържат широка гама от екземпляри за разплод, за да избегнат необходимостта от преодоляване на недостиг на яйца, което в миналото е било причина европейските ферми да внасят яйца. Женските рядко се използват за размножаване преди три или четиригодишна възраст. Най-често използваният метод е сухото оплождане. Гаметите се получават чрез механичен натиск. Семенната течност на няколко мъжки се смесва с овоцитите. Така оплодените яйца могат да се пренасят между 20 минути и 48 часа след оплождането.

 

Отглеждане на малките

 Личинките на пъстървата се отглеждат в кръгли съдове от фибростъкло или бетон, за да се поддържа постоянно течение и еднакво разпределение на личинките. Личинките се раждат с жълтъчна торбичка, която съдържа цялата необходима за базовото им развитие храна. След като поемат тези хранителни вещества, малките се изкачват на повърхността, за да търсят храна и да поемат въздуха, необходим за първото издуване на плавателния им мехур. В този момент започва да се прилага хранителен режим, състоящ се от протеини, витамини и масла под формата на съвсем малки трохи. През първите стадии се предпочита храненето на ръка, за да се избегне прехранване. Осигуряват им се храни под формата на малки гранули до достигането на тегло от 50 гр. и размери от 8–10 см.

Видео

System.String[]

Log in to comment

Пълният отказ от вредните емисии ще струва на ЕС милиарди

Потъналата смърчова гора в Казахстан

Замърсяване на въздуха в цялата страна

Friends

10 съвета за опазването на океана