Бозайници

Хиеновидно куче (Lycaon pictus)

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Lycaon_pictusХиеновидното куче е най-близкият роднина на червения вълк, макар на външен вид те изобщо да не си приличат. Този хищник е с големината на истински вълк. Дължината на тялото му е между 76 и 102 см, на опашката – 31-41 см, височината в холката около 60 см, а теглото му – от 16 до 23 кг. На външен вид хиеновидното куче е високо, стройно животно с мършаво, по-скоро слабо тяло, дълги, силни крайници и доста дълга опашка. Сравнително голямата му глава има мощни челюсти, въоръжени с остри зъби. Големите овални уши му придават сходство с хиена. Необичайна е и ярката петниста окраска на грубата му къса козина. Няма друг представител на семейство Canidae, който да има такава козина: на общия тъмно сивкав фон буквално са разхвърляни жълти, черни и бели петна с неправилна форма. Този екстравагантен рисунък никога не е еднакъв! А понякога се срещат и изцяло черни хиеновидни кучета.

Тези роднини на домашните кучета са широко разпространени в Африка на юг от Сахара на най-разноообразна надморска височина – от брега на океана до най-високо разположените в планините гори. Но все пак хиеновидното куче най-често се среща в саваната заради изобилието от копитни животни – основната плячка на този свиреп и неуморим хищник. Той ловува по всяко време на денонощието и то на глутници, които наброяват от 40 до 60 екземпляра. Преследва разнообразни антилопи – от най-дребните до най-едрите. Животно със средна големина глутницата настига за не повече от 15 минути, а по-едрите преследва настойчиво до пълното изтощение на плячката. При това хищниците се сменят в преследването за да може да си почиват и подбират подходящи посоки за да пресекат пътя на набелязаната плячка. Разбира се, най-напред жертви на хиеновидното куче стават болните, недъгави или стари животни защото то изпълнява общо взето същата роля като полярните вълци в тундрата на Алсяка – прочиства популациите от негодни екземпляри. Ненаситността на тези кучета често ги принуждава да се придвижват надалеч в търсене на месности, богати на дивеч. При недостиг на едри животни те се задоволяват с плъхове и други дребни гризачи, както и с птици. Лесно е да се разбере кога глутницата тръгва на лов – това става заради силния и доста мелодичен вик „хо-хо!", с който животните разговарят помежду си. Освен това те имат рязък сърдит лай, и, подобно на майнуните, особено (да го наречем) цвърчене.

Обикновено през март глутницата се разпада заради началото на размножителния период, който е само веднъж в година. Бременноста при хиеновидното куче трае от 63 до 80 дена. Малките се раждат в дупки, разположени в храсти около места за водопой като при това често близо една до друга за раждането се събират по няколко женски като образуват нещо като колония. В кучилото има между 6 и 8 малки. Майката много рано започва да ги храни със сдъвкано месо и сравнително скоро младите кучета се включват в глутницата за лов заедно с възрастните. Хиеновидните кучета живеят 9-10 години. Основните им врагове са хиените и лъвовете. Не се боят от хората, но постепенно изчезват от населените местности, систематично изтребвани от ловците. Хиеновидното куче Lycaon pictus е включено в световната Червена книга на застрашените видове.

System.String[]

Log in to comment

Пълният отказ от вредните емисии ще струва на ЕС милиарди

Потъналата смърчова гора в Казахстан

Замърсяване на въздуха в цялата страна

Friends

10 съвета за опазването на океана